ОБРОЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРО̀ЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Който е свързан с оброк. Тая чешма от памтивека бълбукаше тука.., зад нея се възземаше полегато древна могила, увенчана с три бряста, триангулачен знак и потънал в трева оброчен камък. Й. Радичков, ВН, 23. В римско време в пещерата, при извора, който и до днес се смята като лековит, е съществувало светилище, от което ни са запазени няколко оброчни релефи с образи на Херакла, нимфите и пр. П. Дели‑
радев, БГХ, 88. Но там, под вековните оброчни дъбове, направо под огненото око на небесния властелин, е бил ясен поне общият смисъл на службата и жертвоприношението. О. Василев, ЖБ, 33.

◊ Оброчна плоча. Истор. Антична каменна или глинена плочка с релефно изображение на божество. И все пак загадката ни караше да скитаме с надежда, че ще разкрием разковничето. Стигаше една урна с изгорели кости, парче от оброчна плочка с лика на известен ири неизвестен бог или друга следа... К, 1970, кн. 7, 30.