ОБРОЧИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРО̀ЧИЩЕ, мн. ‑а, ср. 1. Място (извор, старинно дърво и под.), където се прави служба оброк. Топлият източник е провъзгласен не само за полезен, но още и за свят. Един селянин направил малък камен кръст, изправил го над водата и оброчището станало готово. П. Делирадев, В, 153. Лятно време повечето няма служби, ами всичкото село прави служба по оброчищата край селото. Е. Каранов, СбНУ IV, 291. Безводна Добруджа страда от дълги сушави лета.. В такива случаи с "Вай, Дудуле", по-често, "Герман" и като "пеперуди" — обреди, рожба на езическо суеверие — земеделците неверници обикалят града, къра и оброчищата, за да изпросят от "небето" дъжд. Ст. Грудев, ББ, 37.

2. Място, където някога е имало черква; черковище. Множеството се отправи за оброчището, близо до гробищата. Там правеха помен за умрелите. Кр. Григоров, ТГ, 57.