ОБРУЖА —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀БРУЖА ж. Остар. и диал. Оръжие, въоръжение. Той си ходел веднаж така по калето, а насреща му идат власи, които също така ходели по калето и се чудели на разните гюллета и другите обружи по него. СбНУ ХХV, 49. Я хайде, тейне, да идем / на пазар, на узунджовския, / на узунджовския панаир, / нова обружа да купим, / нова обружа юнашка. Нар. пес., СбГЯ, 8-9.