ОБРУЖАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРУ̀ЖАМ, ‑аш, несв. и св. Диал. Накичвам, натруфям, накипрям. Коня стегна млад Груица, / коня стега сълзи рони, / настегна го, обружа го, / назоби го с требен ориз. Нар. пес., СбНУ II, 1. Търгнал Марко църква на причесна, / .. / що обружа Шарца пеливана, / се промени, лепо се накити. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 99. обружам се страд., възвр. и взаим.