ОБРУЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРУ̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; обру̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Бруля нещо в голямо количество или напълно, докрай. Вятърът прииждащ от тепето, винаги обрулваше вишните още докато бяха зелени. Б. Райнов, ТП, 20. Колко ръце се протягаха нагоре към клоните, колко скрити камъни обрулваха шумата, докато някоя зарзала праснеше, заедно с отчеснато клонче в пепелта. З. Сребров, Избр. разк., 135. Децата по Симеоновден не смогвали да обрулят с прът едрите орехи. Н. Стефанова, РП, 64. обрулвам се, обруля се страд.