ОБРУЧЀНИЕ

ОБРУЧЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Старин. Първата част на обреден църковен брак, когато се разменят пръстените на младоженците; църковен годеж. Тази сватба ще стане... Е, мила моя кръщелнице, стягай се! В неделя обручението, а за по-нататък ние ще се погрижим... Д. Рачев, СС, 187. Извършва се първо законното обручение чрез обикновените молитви от страна на све‑

щеника... К. Шапкарев, СбНУКШ, 71. Едни правят годеж с обручение така: от момкова страна ще приготвят за момата желтици (алтъне), пръстен и други украшения, ще приканят свещеника, кума и няколко роднини, та ще идат у момата. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 2, 182.

Списък на думите по буква