ОБРУ̀ЧНИК

ОБРУ̀ЧНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Годеник. — Где ся роди Иисус Христос? — В една сламяница във Витлеем, гдето Девата и Йосиф, нейний обручник, бяха отишли, за да ся напишат, за да ся покорят на повелението. А. Никопит, УД (превод), 268. Ето, мила дъще, другаря, който ти е от Бога избран; радвай му са както и той на тебе, вярвам, ще са радва; нека бъде благословението Божие на вас и на чедата ваши... Отсега сте обручници, а скоро ще бъдете и честити супруги. Т. Шишков, В, 46.

Списък на думите по буква