ОБРУ̀ЧНИЦА ж. Остар. Годеница. [Атил] проводи пак на Италия посланици да кажат Валентиниану, че иска непременно Онория, защото му била обручница, а за уверение на това проваждал с тях да му покажат и пръстена, когото сама тя му бе отдавна проводила. Г. Кръстевич, ИБ I, 355.