ОБРУШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРУ̀ШВАМ, ‑аш, несв.; обру̀ша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Спец. Срутвам, събарям. Когато Пешовото звено влезе на смяна и миньорите започнаха да обрушват забоя, той измъкна изпод ватенката си будилника и го закрепи внимателно върху една дъска. Т. Монов, СН, 127.

2. Остар. Книж. Стоварвам (вина, грижа, отговорност и под.). Авторът обрушва страшна ярост върху г. Каравелова. Ал. Константинов, Съч. I, 32. обрушвам се, обруша се страд. Изграждането на по-големи строежи, които залягат на речни тераси, трябва да става по-далеч от места, които се подмиват и обрушват от реката. Р. Христов и др., Г, 59.

ОБРУ̀ШВАМ СЕ несв.; обру̀ша се св., непрех. 1. Спец. Срутвам се, събарям се. Това навярно са стари римски рудници, времето ги е покрило отгоре с тънък пласт земя, земята е обрасла с трева, но изглежда, че отдолу лека-полека се е обрушвала и е трябвало някаква тежест, за да се продъни. Й. Радичков, ББ, 131.

2. Остар. Книж. За вина, грижа, отговорност и под. — стоварвам се. Съдбата понякоги хвърля человека в голямо и тежко изпитание.. Такова едно изпитание обруши ся и над мене. АНГ I, 605.