ОБРЪЖВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРЪ̀ЖВАМ, ‑аш, несв.; обръ̀жа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. Въоръжавам; обръжавам, обружвам. Управлението облачя и обръжва войскаря, обаче му не плаща, освен във время война. Ив. Богоров, КГ, 137. Турското правителство е слисано: не знае правдини на христианските си народи ли да дава.., с нова мода оръжия войски ли да обръжва. ДЗ, 1868, бр. 13, 52. Един омислен поглед от нея [съпругата], една сладка и утешителна дума, която да извира от сърце благородно и нежно, разпръсва грижите му [на мъжа] и мъката му, които лежат като мора на сърцето му и го обръжва с търпение. Ступ., 1875, бр. 4, 31. обръжвам се, обръжа се страд.

ОБРЪ̀ЖВАМ СЕ несв.; обръ̀жа се св., непрех. Остар. и диал. Въоръжавам се; обръжавам се, обружвам се."Франца гляда другите да не ся обръжват, за да може тя само да ся обръжи най-добре от всичките." ДЗ, 1868, бр. 15, 58.