ОБРЪСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБРЪ̀СВАМ, ‑аш, несв.; обръ̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. обръ̀снат, св., прех. 1. Бръсна напълно, изцяло, докрай нещо (брада, мустаци, глава и под.). Хаджи Ахил му завързваше платно около врата, обръсваше му половината глава. Ив. Вазов, Съч. VI, 167. Ще ги [мустаците] обръснеш ли сега? — Защо да ги обръсна? — Така, да изглеждаш по-млад. Д. Ангелов, ЖС, 156. Свещ до сега не съм ти палнал от пуста немотия, ама днес съм рекъл да те обръсна на света събота, че я колко си брадясъл! Чудомир, Избр. пр, 2-3. Хубава йе Тодарица, / .. / кога нея доведохме / .. / видяха ни стари ора, / .. / обръснаха брадите си. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 163-164.
2. Разг. С крат. лич. местоим. във вин. Продавам някому нещо на прекалено висока цена; обирам, одирам, оскубвам. — Купи ли си брадва? — Купих си една брадвичка и една мотичка. Обръснаха ме. Много е поскъпнало желязото, защото леят топове. А. Каралийчев, ПГ, 145. Поиска му се да изпие чаша бира след похапването.., но не влезе: кой знае колко ще го обръснат за чаша бира, а сега той харчи готови пари, не чака на заплата. М. Грубешлиева, ПИУ, 159. Па не забравяйте да пущате по някоя пара, ей! Здраве е това! Докторите ще ви обръснат, а тука по едно левче, Господ е евтинджия. Ст. Даскалов, ВМ, 31. обръсвам се, обръсна се I. Страд. от обръсвам. II. Възвр. от обръсвам (в 1 знач.). Към края на всяка седмица, преди да се обръсне, по брадата му щръкваха редки, тънки пепеливи косъмчета. Д. Талев, ПК, 29. — Бодеш — каза Момчилка, като прекара опъкото на дланта си по брадата му. — Утре трябва да се обръснеш. Д. Ангелов, ЖС, 75.
◊ Обръсвам / обръсна без брич (бръснач) някого; обръсвам / обръсна без сапун някого. Разг. Измамвам, излъгвам някого като му продавам нещо прекалено скъпо. Обръсвам / обръсна на яйцето космите. Диал. Върша нещо напълно безмислено. Обръсвам си мустаките. Диал. Със следв. изр. със съюз ако. За подчертано уверяване, че нещо ще стане, че нещо е така, както аз твърдя. Градоначалникът си обръсваше мустаците, ако вътре в няколко дена не тури ръка на тия нехранимайковци. Ив. Вазов, Съч. IХ, 159. — Деца сте вие, деца, и днес и утре! — обади се един от противната страна.. Казвайте каквото искате, а аз си обръсвам мустаките, ако той излeзe чист човек. З. Стоянов, ЗБВ III, 149.