ОБРЪСВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРЪ̀СВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обръсвам и от обръсвам се. Направи ми впечатление странната бледност на кожата между горната устна и носа на непознатия. Пръв се сетих, че на това място е имало мустаци .. Обръсването на мустаците прибави нова улика срещу заловения от секретни постове подозрителен пътешественик. К. Георгиев, ВБ, 100. Говори се, че навремето техните [на рибарите] прадеди избягали от Русия, когато Петър Велики издал указ за обръсване на брадите. ПЗ, 1981, кн. 10, 18.