ОБРЯДНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБРЯ̀ДНО нареч. Обредно. И целият град трептеше в хилядите светлинки на тая [гергьовденска] странна илюминация,

която се съпровождаше от тъжното блеене на стотици агнета — утрешните жертви за празника, с обрядно начервени чела. К. Константинов, ППГ, 52-53. Костов огледа сложената маса критично и остана поласкан от вниманието на Мария. Да, тя имаше естетичен усет, беше момиче със стил. Като установи това за лишен път, той седна срещу нея и пристъпи обрядно към вечерята. Д. Димов, Т, 86.