ОБСА̀ЖДАМ

ОБСА̀ЖДАМ, ‑аш, несв.; обсадя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Воен. Поставям в обсада, обграждам с войски населено или укрепено място, с цел да го завладея; обкръжавам. Турските войски няколко пъти обсаждали Видин, но не успели да сломят неговата [на Пазвантоглу] сила и да го подчинят. Б. Пенев, НБВ, 37. Аскерът се спусна да обсажда селото и когато бе сключен живият обръч около малкото село, единят от мюлязимите тръгна с двайсетина войници да претърсва къщите. Д. Талев, И, 449. Галите не успели да превземат крепостта и я обсадили. М. Марчевски, ТС, 75. Василий поведе войската си през Едрене и Пловдив, отдето се вдигна, та отиде да обсажда София. ПСп, 1876, кн. ХI и ХII, 111.

2. Прен. Обкръжавам нещо от всички страни; обграждам, обикалям. Празникът предизвика необикновено суетене в града: викачи дърпат за ръкава минувачите в дюкяните.., тълпи просяци ви обсаждат, молейки за подаяние. ОФ, 1950, бр. 1898, 4. Обсадиха го носачи, които си предлагаха услугите. Д. Спространов, С, 333. Ако секи ден земледелец да би обсадил своите посеви откъм восточната страна барем с върбе, то и в такъв случай той би спасил отчасти своите ниви от убийствените суши. Знан., 1875, бр. 5, 73. обсаждам се, обсадя се страд. Трябва да ви кажа и това, че гората беше дотолкова голяма, щото не можеше да се обсади нито с 10 000 войника; а турските юнаци желаеха да я обиколят с 500 души. П. Хитов, МП, 49.

Списък на думите по буква