ОБСЕГ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀БСЕГ, мн. няма, ж. Книж. 1. Кръг, област на действие, влияние на нещо; обхват. В това време някой от противниковите войници ги забелязали и открили срещу тях честа пушечна и картечна стрелба.. Групата се промъкнала пак и скоро излязла от обсега на вражеските куршуми. Г. Караславов, Избр. съч. III, 108. Голяма част от нашите познания върху тази чудовищна страна на ядрените излъчвания е получена от наблюдения върху деца, чиито майки са имали нещастието да се намират в обсега на облъчването след експлозиите над Хирошима и Нагазаки. Вл. Андреев, АЕ, 42. Сега в обсега на неговата председателска власт попадна цялото село. Б. Обретенов, С, 55. Историята на тази война [1787 г.] стои извън обсега на настоящото изследване. В. Мутафчиева, КВ, 66.

2. Остар. Територия, област. Третото и четвъртото [движение на земната кора] пък вече много по-мощни са станали към края на кредния период, като силно са нагънали и даже влачили от запад към изток и от юг към север големи дялове от обсега на Стара планина. ПН, 1933, кн. 10, 149. В обсега на Рилския масив най-висока средна годишна температура има Благоевград (12,6), разположен в югозападното подножие на планината. М. Гловня и др., Р, 24. При хипертрофията на чувството му за лична заслуга.. той [Веркович] придава.. голямо значение на скромния си.. принос в състезанието между великите сили за обсега на новосъздадената България. СбНУ ХLII, 44. При това за изследване географския обсег на пастирската дърворезба в Средногорието трябва да извършим и две пътувания из селищата на северните склонове на Стара планина. СбНУ ХLV, 57.