ОБСЕДЛАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБСЕДЛА̀ВАМ, ‑аш, несв.; обседла̀я, ‑а̀еш, мин. св. ‑а̀х, св., прех. Диал. Оседлавам. Той го [коня] обседла, обюзда, тури дисагите, ямурлука, кубурите, стегна сичко.., поведе го да излязат на бърдото и тогава да му ся качи. Ц. Гинчев, ДТ, 19. Стоян им нищо не рече, / най влезе в тъмни яхъри, / изкара коня хранина; / че го сред двора обседла. Нар. пес., Христом. ВВ II, 234. Малко момче кон извожда / .. / Назоби

го с чист бял ориз, / обседла го с синьо седло. Нар. пес., СбГЯ, 214-215. обседлавам се, обседлая се страд.