ОБСКУРАНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБСКУРА̀НТ м. Книж. Враг на просветата, науката и прогреса; мракобесник. Това принципиално разглеждане е толкова общо в своите доводи и поради тая си абстрактност толкова разтегливо, щото дава възможност и на най-крайния реакционер и обскурант да говори за всяко прогресивно явление, за всяка нова идея в утвърдителна смисъл. Н, 1895, бр. 13 и 14, 97-98.

— От нем. Obskurant или рус. обскурант.