ОБСТОЯТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБСТОЯ̀ТЕЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от обстоятелен (в 1 знач.); обстоятелственост. Ако би даже темата на разказа да беше още по-невероятна, неговата обстоятелност, а тъй също изразителните маниери и личността на разказвача, можаха да поколебаят слуша‑

теля и мене ми стана тежко, когато след свършванието на разказа, аз без надежди и набързо видях образа си в огледалото, което висеше на стената. ССГ (превод), 20.