ОБСТОЯТЕЛСТВЕН

ОБСТОЯТЕЛСТВЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. За писмен или устен текст, за анализ, изследване и под. — в който в пълнота, подробно се представя, разкрива от всички страни, в детайли съдържанието на нещо или обстоятелствата, при които става, протича, се намира нещо; подробен, обстоятелен. — Аз мисля да дадем в този брой обстоятелствено изложение по станалото. Ст. Л. Костов, М, 19. Не много преди смута в Х., самият най-пръв и най-близък на Калинкова регент беше му изложил в обстоятелствена шифрована телеграма всичко по готвените невям инспирации на противниците им и съветвал го бе да следи строго. А. Страшимиров, Съч. I, 236, 237. Въпросът за езика на г. Михайловски заслужава едно по-обстоятествено разглеждане не просто като език, а като стил. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 248. — От Бургас получихме една обстоятелствена дописка по случай обиколката на директора на дружеството "Подкрепа". Пряп., 1903, бр. 21, 4. Пред квартирата се събраха почти всички троянци, по желанието на които с обстоятелствена реч министърът разясни положението, с което заслужи безконечни одобрения. Бълг., 1902, бр. 456, 2-3. △ Подлагам на обстоятелствен анализ. △ Студията съдържа богат обстоятелствен материал.Давам обстоятелствен отговор.Водят се обстоятелствени разговори. // Рядко. За човек — който при излагане на мисли, становища или при описание на събития, случки засяга повечето страни, подробностите, обстоятелствата на предмета (темата) на изложението; подробен, изчерпателен, обстоятелен. Когато разказваше за ловните си кучета, с които беше ловувал, биваше винаги твърде обстоятелствен.

Обстоятелствено пояснение. Грам. Второстепенна част на изечението, която се прибавя към сказуемото и означава обстоятелствата, качествените особености и количествената измеримост на действието (състоянието). Подчинено обстоятелствено изречение. Грам. Подчинено изречение, което пояснява сказуемото на главното изречение откъм време, място, начин, количество, причина, цел, условие и пр.

Списък на думите по буква