ОБСТРЕЛВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБСТРЀЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от обстрелвам и от обстрелвам се; обстрел. Такова далечно артилерийско обстрелване за пръв път се случваше в тоя сектор на фронта. П. Вежинов, ВР, 58. Най-употребяваните удари за обстрелване на вратата са правият, правият външен, вътрешният и ударът с глава. В. Ангелов и др., Ф, 125. През 1934 г. Ферми употребява неутрони за обстрелване на тежки елементи и получил около 40 нови, несъществуващи в природата радиоактивни изотопи. Вл. Андреев, АЕ, 12. Все пак науката днес разполага със средства за предизвикване на известни промени в атомните ядра на елементите. Това се постига чрез бомбардиране, обстрелване на атомните ядра с алфа-частици, електрони, протони, неутрони и пр. Хим. VII кл, 1950, 34.