ОБСТЪ̀РГВАМ

ОБСТЪ̀РГВАМ ‑аш, несв.; обстъ̀ржа, ‑еш, мин. св. обстъ̀ргах, св., прех. Спец. Чрез стъргане с помощта на специални инструменти правя предмет, част, обикн. от метал, да добие гладки повърхности от всички страни; остъргвам. И до смъртта, която го [Страдивари] настига в 93-та му година, неуморно обстъргвал и рязал дърво. НТМ, 1961, кн.7, 8. Стругарят взема парче стомана и започва да го обстъргва. Когато реши, че се е получила 2 см дебелина, той спира струга. К, 1963, кн. 9, 22. обстъргвам се, обстържа се страд. На практика не винаги е възможно изработването на частите с голяма точност, например да се отлее и обстърже на струг маховик, а още по-малко да се монтира върху вала на машината. Маш. IХ кл, 184. Коляновият вал се изковава или пресова от специална стомана и се състои от основни колена и колянови шийки. Шийките се обстъргват най-внимателно, шлифоват и полират. Р. Ранков и др., М, 97. Не са редки случаите дребни детайли с диаметър до 20 мм и с дължина до 30-40 мм да се обстъргват на мощни винторезни или специални стругове. ВН, 1962, бр. 3290, 2.

Списък на думите по буква