ОБТЕГНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБТЀГНАТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от обтегна и от обтегна се като прил. 1. Който е прав, без гънки и с гладка повърхност; опънат, изпънат. Върху белите пердета играеха сенки. Виждах профила на лице, две ръце се издигнаха, сключени на обръч и върху обтегнатото платно ясно се изрисуваха буйните талази на разпусната коса. Й. Йовков, ВАХ, 19. Над масата на
съдията висеше едно златно звънче с тревожен глас. От дръжката на звънчето до пътната врата на кулата беше обтегнат копринен конец. А. Каралийчев, ТР, 145. Лъскавото трико на Давида, крайно обтегнато по равните му меса, пукаше под пръстите на селяка. Ив. Вазов, Съч. VI, 140. През прозрачния мехур, обтегнат на прозореца, струеше мека лунна светлина. Гр. Угаров, ПСЗ, 325. Обтегнати ремъци. С обтегнати вълнени чорапи. Обтегнати жици. Обтегнати и необтегнати столарски триони.
2. За част от човешко или животинско тяло (рядко за цялото тяло) — който не е отпуснат, сгънат, свит; изпънат, опънат, прострян. С вкопани в земята нозе, с обтегнати шии, с почти прегънати на две тела воловете напрегнаха всичките си сили. Й. Йовков, Ж 1945, 129. Нашият другар Филарет без всякакъв бинокъл по едно време току простря ръката си с обтегнат показалец към северозапад и .. извика тържествено: "Jerra, jerra". Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 36. Пред устата на черния кон, завален на дясната си страна, с обтегнати нозе напред, Пешо бе поставил чисто ароматно сено. Д. Калфов, ПЮН, 39. Обтегнат, със кавал в ръцете, / лежи овчарин млад. К. Христов, Избр. ст, 174. Два брези бивола — отпред ги шопче тегли / за тежкия синджир в обтегната ръка. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 249. // За човешко лице, физиономия и под. — който е с напрегнат израз, обикн. от нервно напрежение, тревога; изопнат, опънат. После се обърна и със строго обтегнато лице, без да погледне някого, дойде до къщата, опря се с лицето си към стената и стройното ѝ тяло, от кръста нагоре, се затресе от плач. Й. Йовков, АМГ, 222. Устата ѝ бяха стиснати, чертите обтегнати и лицето бледно. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 145. И двамата се разделиха — бледи, с обтегнати лица от неизмеримия ужас и тревога на равнината. П. Михайлов, ПЗ, 21.
3. Прен. За нерви на човек — който е свързан с остра и болезнена реакция на всяко дразнение от външната среда; изпънат, опънат, изопнат. Признавам си, моите нерви също бяха вече малко обтегнати, аз също чувствувах, че съм готов да преувеличавам действителността. Г. Райчев, Избр. съч. II, 8. От въздушните бомбардировки нервите на жителите на полуразрушения град бяха крайно обтегнати.
4. Само мн. Прен. За взаимоотношения, връзки и под. — който е влошен, развален. — Германците вече не ни бръснат за нищо. Отношенията са доста обтегнати. Д. Димов, Т, 551. Турция и Русия почнали да се гледат криво; отношенията,.., почнали да стават обтегнати. Д. Маринов, СбНУ II, 105.