ОБТЕГНАТОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБТЀГНАТОСТ, ‑тта̀, мн. няма. Отвл. същ. от обтегнат. Късане на горния конец — може да се дължи на неправилно вдяване на горния конец, на твърде голяма обтегнатост на горния конец. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 41-42. △ Обтегнатостта на чертите ѝ сякаш състаряваше нейното младо лице. △ Не се срещах нито с едните, нито с другите, поради крайната обтегнатост на отношенията ни.