ОБТЕГНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБТЀГНУВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); обтѐгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. обтѐгнат, св., прех. Обтягам. Наместо да се молите на Бога да ни умри самарджията, що ни затегнуа садната, молете се да ни е жив, бре, за да ни праи самарите и да ни обтегнуа садната. СбНУ ХIV, 124. обтегнувам се, обтегна се страд.

ОБТЀГНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); обтѐгна се св., непрех. Обтягам се.