ОБТИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБТЍЧАМ, ‑аш, несв.; обтека̀, обтечѐш, мин. св. обтѐкох, обтѐче, прич. мин. св. деят. обтѐкъл, ‑кла, ‑кло, мн. ‑кли, св., прех. 1. Спец. За течност, газ и под. — течейки, обгръщам, обхващам нещо от всички страни, обливам го. Ойлер и Даламбер доказват, че преди да стигнат до тялото, течността или газът изменят посоката и скоростта си и го обтичат, без да упражняват върху него друга сила освен налягане. НТМ, 1967, кн. 4, 6. За да разберем как се образуват вихрите, да разгледаме случая, когато тяло с цилиндрична форма стои неподвижно в движеща се вода. Водният поток обтича тялото. Физ. IХ кл, 1965, 162. Охлаждащият въздух, който обтича тръбите, се подава от пропелерен вентилатор. Я. Якимов, Т, 375. Компресорът сгъстява постъпващия през дифузора въздух и го изпраща в горивните камери.. Образувалата се горивна смес изгаря, получените газове обтичат лопатките на газовата турбина и я завъртат, а тя от своя страна върти свързания на един вал с нея компресор. Р. Радулов, ИГ, 79. В началото тя [па̀рата] постъпва в цилиндъра за високо налягане.., където обтича работните колела с лопатки и ги задвижва. Физ. VII кл, 75.

2. Остар. и диал. Обграждам, обкръжавам. Послуша го [айдук Велко] Ибро паша / кондисаха под гората, / а негова силна войска / пусато си се свалиа, / и свалиа и заспаа. / Тогай стая айдук Велко / и си дига триста души, / .. / Обтекоа турска войска, / удриа ги от три стърни. Нар. пес., СБНУ ХХIХ, 51. Братя йе [на Лиляна] църква обтекли, / та Никола уловия, / живи га меса режаю. Нар. пес. СбВСтТ, 657. Излезнаа педесе дружина, / обтекоя пет иляд войска, / се до един са го погубили. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 427. Те [войниците] ни вече обтекоа, / крал Милан роб фанаа, / я бегай да бегаме! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 427. Като отиде обаче Мурат на Солун, латинете убо абие побягнаха, а тамошните жители затвориха се в града и султан Мурат обтече ги, и начна да ги бие. Хр. Павлович, Ц, 59. обтичам се, обтека се. Страд. от обтичам в 1 знач. При движение платното се обтича от струя въздух, която има не скоростта на вятъра, а друга, по-голяма — резултантна от скоростта на колата и на вятъра. НТМ, 1966, кн. 214, 31. От външната страна тръбите на паропрегревателя се обтичат от горещите газове с температура над 750-800° С, а при локомобилните — над 400-450° С. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 283. Сушенето се извършва главно по повърхността на тялото, която се обтича от топлопреносителя (въздух, пари и др.). Л. Калев, ВТЛ, 160.