ОБТУРАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБТУРА̀ТОР, мн. ‑и, след числ. ‑а, м. 1. Разш. Запушалка (М. Филипова-Байрова и др., РЧД, 1982).
2. Техн. Приспособление за затваряне, периодично закриващо светлинния поток в киноснимачните, кинопрожекционните, измерителните и др. апарати. Предназначението на обтуратора е именно да закрива светлинния поток на кинопрожекционната машина през времената Тд при смяна на кинокадрите пред кадровото прозорче. Й. Венов и др., К, 60-61. При всички съвременни
кинопрожекционни машини обтураторът се намира зад кадровото прозорче — т. нар. заден обтуратор. Това разположение на обтуратора има голямо преимущество по отношение на светлинния к.п.д. и охлаждането на кинофилма. Й. Венов и др., К, 61. Конусен обтуратор. Цилиндричен обтуратор. Дисков обтуратор.Преден обтуратор.
3. Техн. Уред, който спира движението на течност в тръба (М. Филипова-Байрова и др., РЧД, 1982).
4. Фотогр. Механизъм във фотоапарат за дозиране на времето при експозиция; затвор2 (във 2 знач.).
5. Воен. Уплътнител в артилерийско оръдие, който не пропуска газовете при изстрел (М. Филипова-Байрова и др., РЧД, 1982).
6. Мед. Вид протеза, използвана в хирургията, за да затвори някакво отверстие в стените на черепа, на стомаха, в ципа и под.
— От лат. obturo 'запушвам' през нем. Obturator.