ОБТЪЖВАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБТЪ̀ЖВАНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. Обжалване. В случай че съдящите ся страни ся спогодят, съставя ся подписан от тях протокол, който има сила на окончателно решение и не подлежи на обтъжвание пред по-горний съд. ВП, 24. Училищни настоятели, които не би били доволни от някои от сегашните си учители, длъжни са до сроковете, показани в горния §, да изложат подробно причините в постановление, от което се изпраща в 10 дни препис на училищния инспектор и надлежния учител, който има право да го обтъжи в 10-дневен срок пред окръжния училищен съвет. Заявления за такива обтъжвания се подават на училищния инспектор. Н, 1895, бр. 13-14, 109.