ОБТЯГАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБТЯ̀ГАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обтягам и от обтягам се. Когато това занимание му омръзна, професорът стана и се разкърши пред прозореца, направи няколко движения за обтягане на гръдния кош, раздвижи главата си наляво и надясно и отнова се върна при писалището. А. Наковски, МПП, 59. Режимът на строга взискателност, несъчетан достатъчно с творческа смелост и максимална конкретна помощ към авторите от страна на критиците-рецензенти и редактори, става причина за сериозно обтягане на отношенията между тях. Т, 1954, кн. 1, 24-25. — Чуваш ли ти, старо, говореше Петър помежду многото присторени обтягания на майката, Донка и днес е моя, и утре моя; тя не е за другиго. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, 23.