ОБУ̀ВАМ

ОБУ̀ВАМ, ‑аш, несв.; обу̀я, ‑у̀еш, мин. св. обу̀х, прич. мин. страд. обу̀т, св., прех. 1. Поставям, надявам на краката си чорапи, обувки и под., за да не бъдат боси. Ще се пременим с новите си дрехи. Итко ще си обуе ботушите, а Коци тая година ще мине с цървулки. А. Каралийчев, ПС I, 124. Колкото беше неопитен Стоян в тия градски работи, толкова беше и замаян от радост, та дълго го учи Султана да обува

кондурите си — коя кондура беше за лявата и коя за дясната му нога. Д. Талев, ЖС, 70. Като си обуваше с мъка новите ботинки, тя си припомняше сума още слухове. Ив. Вазов, Съч. IХ, 155. Той става от леглото и си обува чорапите наопаки. Св. Минков, РТК, 87. Облякох си новата антерия, обух нови навуща, навих черните върви на кръст и отидох право на нейната седянка. И. Петров, НЛ, 60.

2. Надявам на долната част на тялото си — до кръста дреха с крачоли. В големи празници обуваше сукнените си кафяви шалвари. Ив. Вазов, Съч. V-, 147. Щом обух панталона,.., крачолите му се повлякоха по пода. Чудомир, Избр. пр, 180. Обуе своите нови беневреци,.., и иде в черкова да са прекръсти и да запали на светците свещица. Л. Каравелов, Съч. II, 131. Обу шорти, защото отиваше да играе тенис.Зиме обуваше вълнен клин.Обу на децата грейки и ги заведе на пързалката.

3. Прен. Снабдявам някого с обувки, ботуши, чорапи, панталони и под. Турската царщина не ни се бъркаше и не искаше да излезе срещу нас (българските обущари), защото знаеше добре, че ако не сме ние, няма кой да ѝ обуе войската. А с боса войска велика царщина не се поддържа. Ст. Чилингиров, ХНН, 158. Там намери свои люде костурци, ресенци, копривщенци, панагюрци, и те го облякоха, обуха го и го качиха на кораб, та стигна в Солун. Д. Талев, ПК, 81. Пътници из път минуват, / в път си пътнишки хортуват. / Кой ще думи да им чуе, / кой ще босий да обуе! Ц. Церковски, Съч. II, 69.

4. Диал. Подковавам (добиче). Стоян Гърмодолеца завеждаше биволиците при ковача да ги обуе, намазваше колата,.. и тръгваше по кирии. Ил. Волен, МДС, 99. — Обосяло е магаренцето ми, ще се отбия при подковача да го обуе — си рекъл дърварят. А. Каралийчев, ТР, 107. обувам се, обуя се. I. Страд. от обувам. Верка е малка и все още се обува от по-голямата си сестра. II. Възвр. от обувам (в 1 и 2 знач.). По празниците нямаше с какво да се облека и обуя — нямах дори връзки за разхлопаните си обувки. Ил. Волен, МДС, 18. В делник той се обуваше с цървуле и бели навуща, а в празник ходеше с бели чорапе. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. Слаби хора, обули се в панталони като дилафи и на нивата ходят с калеври. Й. Йовков, ВАХ, 71-72.

ОБУВАМ СЕ несв.; обу̀я се св., непрех. Имам навик да нося определен вид обувки. Обича да е елегантна и винаги се обува с красиви и скъпи обувки.

На дявола цървули обувам. Диал. Голям хитрец съм, много съм хитър.

Списък на думите по буква