ОБУ̀ВЧИЦИ

ОБУ̀ВЧИЦИ мн., ед. (рядко) обу̀вчица ж. Умал. от обувки; обущета, обущенца. И Николинка ще замине с нея — може ли дете да се отдели от майка си... Няма тука вече да се носи детски крясък, няма да се виждат детски обувчици и дрешки. Ст. Марков, ДБ, 497. Тя е облечена в бяла къдрава рокля и обута в леки балетни обувчици. П. Незнакомов, МА, 24. Денем Гунка често изваждаше нещата, нареждаше ги върху кревата на старата. Най-отгоре шапчицата, после дрешките, чорапките и обувчиците. Тя ги милваше,.., все едно, че гледаше там мъничко личице, виждаше пърхащи ръчички и краченца. Г. Райчев, ЗК, 189. Бебешки обувчици. Лачените обувчици на куклата. Обр. — И аз имам едно котенце — каза момичето с леко разтреперан глас. — Само че е съвсем черно, с малки бели обувчици. П. Вежинов, НБК, 62.

Списък на думите по буква