ОБУЗДАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБУЗДА̀ВАМ, ‑аш, несв.; обузда̀я, ‑а̀еш, мин. св. обузда̀х, св., прех. 1. Остар. и диал. Слагам юзда на кон; обяздвам. Извади ми, мамо, / новата премяна — / .. / Извади ми още / конче златогриво, / да го обуздая, / да го яхна живо. Ц. Церковски, Съч. I, 208.
2. Ограничавам някого, който иска да даде външна изява на свое пхсихическо състояние, настроение, чувство, намерение и под.; усмирявам, укротявам. Само такива като вас, момко, бунтуват и тревожат мирния народ, но ние ще намерим начин да ви обуздаем. Д. Талев, ЖС, 274. Все пак, личеше у него една разумна и спокойна воля, която умееше да го въздържа и обуздава. Й. Йовков, Ж 1945, 12. Драскачът считаше Борис за почтен човек и с искрено възмущение го съветваше да обуздае съпругата си, която излагала морала на българската жена пред чужденците. Д. Димов, Т, 671. Чиновниците бяха даже най-ревностните агенти на опозицията. Вместо да си служи с тях, правителството трябваше да ги обуздава. Но те не се подчиняваха. С. Радев, ССБ I, 179. Силните от него се бояха: / сами с очите си видели бяха, / как обуздава той онез, / що прекаляваха, как реже ги за бяс. К. Христов, ЧБ, 42. // Със следв. същ., означаващо чувство, настроение и под. Сдържам и не позволявам да се прояви инстинкта, чувството, настроението и под., назовани със съществителното. Тя [Султана] обуздаваше поривите на тялото си със строга, дори мрачна студенина. Д. Талев, ЖС, 91. Нейното присъствие осмисляше игрите им [на учениците] и обуздаваше своеволията, а и сама се развличаше. Ст. Чилингиров, РК, 227. — Снощи, след като се върнахме от концерта, разговарях до късно с фон Гайер. — Така ли? — рече тя [Ирина]. — Значи, не можахте да обуздаете любопитството си! — Сега вече не събуждате никакво любопитство — отговори саркастично експертът. Д. Димов, Т, 363. Стамболов разбра, че трябва да обуздае устрема на своята натура, да таи своята мисъл, дордето дойде моментът за едно внезапно и гръмоносно действие. С. Радев, ССБ II, 69. Лудо младо, харно знай, / жар безумен / с хлад разумен / обуздай! П. К. Яворов, Съч. I, 11. Обуздавам буйния си гняв. △ С мъка обуздаваше нервността си.
3. Прен. Обикн. чрез специални съоръжения овладявам силата на нещо (обикн. водна стихия) и я подчинявам на волята си; укротявам, усмирявам. До високата каменна стена, която опасваше брега, за да обуздава свирепите понякога дунавски води, бяха долепени няколко шлепа. Ст. Марков, ДБ, 411. Богатствата.. са позволили на холандските капиталисти да обуздаят с камък
и стомана бурното Северно море, да отвоюват нови земи и да застроят над водата цели наколни градове. Ив. Мирски, ПДЗ, 16. От роб на природата, човек почва да става неин господар; той обуздава нейните стихии, използува богатствата ѝ. П. Делирадев, БГХ, 19. Те [строителите] обуздаха непокорната и пакостлива река и впрегнаха водите ѝ в производството на електрическа енергия. ОФ, 1958, бр. 4991, 2. обуздавам се, обуздая се страд. В общите си черти това е обикновена конна атака:.. Ако има нещо особено, то иде вече от темперамента на хората, от традиционните привички, които не могат да се обуздаят от никакви правила и устави. Й. Йовков, Разк. II, 234-235. Умението, деятелността, възприемчивостта към новите форми на живота, които така опасно се прояваваха в немюсюлманските поданици, трябваше да се обуздаят и да станат национални качества. Ст. Дичев, ЗС I, 335. Разбира се, тогава е било немислимо дори да се мечтае, че такава могъща река може да се обуздае с електрическа юзда. Пог., 1970, бр. 7, 5.
ОБУЗДА̀ВАМ СЕ несв.; обузда̀я се св., непрех. Ограничавам, подтискам желанието, волята си да дам външна изява на чувство, настроение, намерение и под. Не можеше [Самуил] да се обуздае, да подтисне своето нетърпение, а то беше и от мъката в сърцето му, мъката за сина, от самотията му сред толкова люде. Д. Талев, С II, 157. Фотина беше уязвена от това подмятане, но се обузда и продължи. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 106.