ОБУЗДАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБУЗДА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от обуздавам и от обуздавам се. Неведнъж съм предупреждавал министър-председателя господин Гешов за опасната авантюра спрямо нашите съюзници.. Но — сложи генералът ръката си на масата — господин Гешов търсеше само повод за оставка.. Не взе никакви решителни мерки за обуздаване на Негово Величество. Ст. Мокрев, ЗИ, 36. Молиме обуздаването предводителя Младенова — този повилнял народняшки размирник и закоравял престъпник. Бълг., 1902, бр. 529, 3.