ОБУЛЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБУ̀ЛЧВАМ, ‑ваш, несв.; обу̀лча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Женя, оженвам някого. Аз казвах на баща ѝ да хване тоя мечи син Рачка, кога дойде при момичето, па надве-натри да ги обулчи. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 134. Главната грижа пък на буля Надя е да обулчи Вена. Повечето от дружките ѝ се омъжиха, а някои и деца завъдиха. Г. Краев, Ч, 128. Към обяд той [чичо Петкан] се върна засмян до уши и още от прага извика на къщовницата си: — Бабичко, ела виж, какво чудо е родил тая година Трапа! — И той метна класове, едри като мренки..Човече, ще ядем тая година чист хляб и Бояна можем да обулчим за Румяна Иваничина. Ил. Волен, ДД, 142-143.

ОБУ̀ЛЧВАМ СЕ несв.; обу̀лча се св., непрех. Диал. Женя се, оженвам се. Нено се обулчи по мерак за жена от дълбоката провинция. В. Чертовенски, ГО, 3. — Как ще съм същият? — учуди се Мехмед. — Откога съм моторен секач... Пък се и обулчих за моята Зюйла, нали ти бях казвал за нея? Ст. Станчев, НР, 100. Било е чак по петляно време я майка му, я жена му, след като се обулчи, да дойдат да си го приберат направо от картите. М. Кюркчиев, ВВ, 12.