ОБУЛЧВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБУ̀ЛЧВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Диал. Отгл. същ. от обулчвам и от обулчвам се; женене, оженване. — То... обулчването, байо, и мен са ревни, ама де... пусти шлюпки де ги? Д. Войников, КЦ, 55.