ОБУСЛОВЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБУСЛОВЀНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отношение на свързаност между две неща, явления, при което едното се съотнася към другото като причинно зависимо от него или подчинено на него. За "Ръка Илиева писа", "Празник в Бояна" и "Ивайло" бяха публикувани рецензии и статии, но почти никой от авторите не подири взаимната връзка и обусловеност между тези три така характерни творби. Е. Каранфилов, Б III, 230. Неразривната връзка и взаимната обусловеност между палеоантропологията, палеопатологията и палеодемографията проличава особено ясно при изследването на етногенетичните процеси. ПЗ, 1981, кн. 10, 5-6. Само с няколко точни детайла артистката загатва жизнената, битовата обусловеност на образа, земевладелката Нискавуори. ЛФ, 1958, бр. 47, 3.