ОБУЩА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБУ̀ЩАсамо мн. Обувки. Говореха те [войниците] високо и дръзко, само един от тях, по-стар войник, стъпваше мълчалив и навъсен с подкованите си обуща, види се, отегчен от разговорите им. Д. Талев, С II, 119. Ян Бибиян не търпеше никакви обуща. Той обичаше да ходи бос. Елин Пелин, ЯБ, 6. На краката ѝ обуща нямаше — само чорапи, продънени отдолу. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 28. В коридора във всички посоки тичащи хора,.., възпитани господа с меки обуща и димящи лули. Й. Радичков, В, 250. Няма по-трогателна и тъжна / от таз картина, остра като рана: / жени с чували и с обуща мъжки, / изрязани на фона на Балкана. А. Германов, М, 77.