ОБУЩАРЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБУЩАРЛЪ̀К, мн. няма, м. Остар. и диал. Обущарство. — Трябва сега обущарлъкът да е потръгнал, а? — каза учителят, като сгъваше разписката. — Чат-пат, но от папукчийството жълтици не се печелят. П. Стъпов, ЖСН, 106. Димитър се отскубна от аргатлъка, запиля се към Чирпан, прави-струва, научи обущарлъка, понареди се. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 28.