ОБУЩЀНЦА мн., ед (рядко), обущѐнце, ср. Умал. от обуща; обущета, обувчици. Войводата им посочи нозете на Хрищица. Градските ѝ мънички обущенца бяха разпрани. Ст. Сивриев, ПВ, 183. Баба Гана ѝ купи лачени обущенца и шарена басма за рокличка. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 346.