ОБША̀РВАМ

ОБША̀РВАМ1, ‑аш, несв.; обша̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. 1. С вървене обикалям, обхождам по дължина, ширина или по диагонал, обикн. обширно пространство, докато го изходя докрай. — Да размахна ще ми се меч в десница, кръстом да обшаря земята, дето съм се родил. Ст. Загорчинов, ДП, 359. Кучето се поизвърна,.., после прескочи вътрешната ограда, обшари двора на хана,.., и излезе на пазарния площад. П. Славински, ПЗ, 177.

2. С предл. с и същ. поглед, очи. Оглеждам наред лицата или предметите, попадащи в полезрението ми; обхождам. Ивайло обшари с поглед и другите гости. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 343. Като се облегна с две ръце о катедрата и обшари с очи редовете на слушателите, Теофан каза настойчиво и високо. Ст. Дичев, ЗС II, 367. Възрастните се бяха пръснали "по работа" и едни

от децата си играеха в купчинките смет,.. — Каква срамна картина! — прошепна Евгени с прискърбие като обшари с поглед копторките и дечурлигата. Д. Ангелов, ЖС, 15. Вакрил се промъкна безшумно към задната част на двора, спря се под върбата до кладенеца, обшари с поглед далечината на юг, притихнала в мрак, тишина и нега. Г. Караславов, ОХ, IV, 453. обшарвам се, обшаря се страд.

ОБШАРВАМ

ОБШАРВАМ2, ‑аш, несв.; обша̀ря2, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Рядко. Шаря нещо изцяло, докрай; изшарвам, нашарвам. "Ей звяра, кой опашка остра шава, / .. / обшарени са в вид на кръгове / гърбът, корема и ребрата цяли. К. Величков, Ад (превод), 147. // При шарене върху някаква повърхност, обикн. при рисуване или при боядисване (на прежда, на плат) по невнимание или при неволно смесване на боите допускам оцветяване и в други тонове освен в желаните. обшарвам се, обшаря се страд. и възвр.

Списък на думите по буква