ОБШИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБШЍТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от обшия като прил. 1. Обикн. за дреха — който е украсен с гайтан, с ширит, с ивици от кожа, със сърма, с мъниста и под. Какъв празник е?! Преселчанките са облечени царствено. Те носят яркоцветни фусти от тънък, домашно тъкан вълнен плат, престилките им са бродирани, обшити. Н. Стефанова, РП, 33.

2. Обикн. за скроена част от дреха — който е поръбен по краищата, за да не се разнищва. Обшит подгъв.

3. Който е увит в къс плат като бала, чувал и след това зашит, обикн. за да не се разпилее или повреди. Тук бяха наредени хиляди бали тютюн, обшити, маркирани, готови за износ. Х. Русев, ПС, 99. Повиках девет стражари, / стражари, верни другари, / повиках и им наръчах: / да идат да ми донесат / .. / и десет торби обшити / със дребен пясък искърски. Ц. Церковски, Съч. II, 213.

4. За повърхност (стена на плавателен съд, къща и под., покрив на сграда и др.) — който е обкован с дъски, ламарина или е покрит със специален слой, за да стане по-устойчив на вредни, обикн. атмосферни влияния, на корозия и др. По обшития с ламарина покрив на фара бяха накацали гларуси.