ОБЩЕБЪ̀ЛГАРСКИ

ОБЩЕБЪ̀ЛГАРСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Общобългарски. Целта беше, ..; да се образува младо помашко поколение, без фанатизма на старото, с дух и стремления общебългарски. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 48. Известието за смъртта на министра Кънчева потопи в скръб цялото учителско тяло. Последнето скърби, че отечеството в неговото лице изгубва един от добрите си ратници по просветителното дело и общебългарската кауза. Бълг., 1902, бр. 454, 5.

Списък на думите по буква