ОБЩЕЖИТИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЩЕЖЍТИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Сграда, помещение за съвместно живеене на обикн. несемейни лица (работници, учащи, сираци и под.). Той мразеше ергенските общежития с безпорядъка и мръсотията в тях, един хърка, други се борят, трети писка. Т. Монов, СН, 84. С Цеца си поделят стайчѐ в общежитието, докато другите работнички се тикат в общи спални. Б. Болгар, Б, 15. Тя знае каменните бедняшки общежития, където се мъкнат дрипави пияници и охотно казват своето "Отче наш", за да поемат жадно каната с гореща супа. Б. Йосифова, БЧМ, 136. — Момичетата ще си спят вкъщи — каза Евстати. — Когато си построим общежитие, ще им отделим специално отделение. А. Гуляшки, МТС, 311. Работнически общежития. Общежитие за сираци. Студентски общежития. ● Обр. Старият исполин [смърчът] беше се превърнал в необикновено общежитие на птици, насекоми, претоварено с всякакви съдби. Катериците заемаха най-горните етажи на това общежитие .. Две семейства златки обитаваха най-долния етаж. Н. Хайтов, ШГ, 190.
2. Остар. Цялата съвкупност от хора, които живеят съвместно и следват определени правила; общество. Овчарските къшли и многохилядни стада овце са изчезнали вече, но организацията на тия някогашни общежития, в която има тънък и практичен разум, дисциплина, солидарност и любов към работата, тая организация учудва и днес. Й. Йовков, Разк. III, 185. Прозорливите умове, като Жан Жак Русо, навреме схванаха опасността от модерното устройство на човешкото общежитие и издигнаха своя мощен позив за сближаване с природата. П. Делирадев, В, 2. Няма народ на света, освен некултурните племена, който да е лишен от великите дни на своя народен възторг. Чрез тия именно дни народите вземат мястото си в общежитието на културния свят. Д, 1990, бр. 46-47, 4.
3. Рел. Съвкупност, група от много лица, които живеят заедно, обикн. в манастир, и имат общо стопанство, обща собственост и др. под., без да се намират в роднински връзки. Тази република [на Светогорските манастири] обхваща всички монашески общежития. Пр, 1952, кн. 6, 43. Зографското евангелие до 1860 г. принадлежи на манастира "Зограф" в Атон, когато било подарено от общежитието на руския император Александър II. Б. Ангелов, ЛС, 153.