ОБЩЕЛЮБЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЩЕЛЮ̀БЕЦ, мн. ‑бци, м. Остар. Книж. Лице, което милее, работи за общото благо, за доброто на всички. Ваша е работа това [устрояването на езика] боголюбиви первосвященици (архиереи), человеци Божии,.., ваша е работа, богати търговци, ваша е работа, вси общелюбци и отечестволюбци единородни. Люб., Пер. п I, 38.