ОБЩЕСТВЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЩЀСТВЕНО нареч. 1. За нуждите, в полза на всички, обикн. на дадена група, селище и под. Веднъж поискахме камион от центъра да си услужим обществено. Г. Краев, ЛСП, 46. Земята, инвентарът, добитъкът в кооперативните стопанства се ползват обществено, а не лично.

2. Пред всички, от всички; публично. — Но нали хора като Самуилов трябва да се заклеймяват обществено, та да не могат да виреят. М. Марчевски, ТС, 79. — Внимавай и по-леко на завоите, че току-виж някоя от тия невинни душици, дето ги кепазиш обществено, търпи,.., па вземе и те халоса изневиделица. Ем. Манов, В, 70.

3. За, по отношение, с оглед на обществото. Недостигът в страната от мъжка работна сила позволява презразпределението на работните места между мъже и жени да се извършва и по други признаци, освен тежестта и вредността на труда, което не е обществено оправдано. Хр. Домозетов, ОР, 46. Капитанът не се поколеба .., той вярно прецени, че тази шумна тройка е много по-обществено опасна, отколкото един тип, заспал на пейката. Й. Попов, ББ, 14.

ОБЩЀСТВЕНО-. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: 1. За, на обществото (в 1, 2 и 3 знач.), с оглед на обществото (в 1, 2 и 3 знач.), напр.: обществено-възпитателен, общественозначим, общественополезен и др.

2. Който се отнася до нещо, свързано с обществото, присъщо на обществото, напр.: общественокултурен, общественонравствен и др.