ОБЩЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЩЕСТВО̀, мн. ‑а̀, ср. 1. Само ед. Обикн. членувано. Цялата съвкупност от хора на земята или в отделна държава, между които съществуват трайни и установени отношения, обикн. създадени от институциите и гарантирани чрез санкции. — Вие рисувахте бъдъщето ми вън от житейските нужди .., от житейското блато, вън от обществото и общественния живот. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 495. — Ако искаш да ръководиш обществото, длъжен си да му говориш на език понятен. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 132. Литературата е отражение на обективната действителност и ни дава познание за света, за обществото. Г. Цанев, СИБЛ, 96. Мястото на жената в обществото.
2. В съчет. с прил. класов, първобитен, буржоазен и под. Обществена формация, обществен строй. Българското население — .. — никога не е било еднородно цяло — .. — освен във времето на родовото си безкласово общество, общество на първобитен комунизъм (преди образуването на българската държава). Ив. Хаджийски, БДНН I, 7. Той [Еврипид] е най-дълбокият критик на робовладелческото общество в демократична Атина. Т, 1954, кн. 5, 4. Феодално общество. Буржоазно общество. Социалстическо общество.
3. Със съгл. или несъгл. опред. Всяка съвкупност, група от хора, граждани (организирана или случайна), ограничена по време, място или участници, уточнени от определението. — Каква задача има карикатурата според вас [Бешков]? Да поучава или да бичува. — Това зависи от манталитета и характера на дадено общество. Ал. Гетман и др., СБ, 220. Потомката на старите фламандци предпочиташе френското влияние в белгийското общество. П. Спасов, ХлХ, 15. — Пише ми, намерил там свои другари от гимназията — вече семейни, та влязъл, тъй да се каже, и в дамско общество. А. Страшимиров, Съч. I, 73. Стремежът към самостойност и отцепване на "външните" боляри; прехвърлянето им (..) ту към България, ту към Византия;.., разкриват политическата и людска съчлененост на старата ни държава,.. Не можеше и да бъде другояче при строежа на старобългарското общество. Ив. Хаджийски, БДНН I, 2. Пъстро общество. Враждебно общество. Съвременно общество. Цивилизовано общество.
4. Самост. обикн. членувано или с прил. висш, знатен, виден. Съвкупност от отбрани хора, лица, обикн. от по-висока, заможна класа, които водят активен социален живот (често привлекателен и интересен за другите). — Вчера, нали, вие си викахте "тя е от обществото, трябва да бъда нежен и вежлив". А днес решихте, че не съм от обществото, и, значи, няма какво да се престаравате. Б. Райнов, ДВ, 64. Колкото повече Христина желаеше да се показва в обществото и да предизвиква завистта на другите жени, толкова по-упорито Костадин .. странеше от това общество. Ем. Станев, ИК I и II, 161. По изяществото на носията и обноските личаха, че са от доброто общество на столицата. Ив. Вазов, Съч. ХI, 79. Важното е, че .. тия самодоволни дами от видното общество на Буенос Айрес осъществяват най-съкровеното си желание. Св. Минков, ДА, 94. В клуба свиреше военната музика и беше се събрало знатно видинско общество. Сб??СЕП, 36. Отбрано общество. Висше общество. ВИП общество.
5. Със съгл. и несъгл. опред. Съдружие, организация, създадена за определена цел, дейност, която се уточнява от определението. Стипендията пропадна, прочее, както и другата — от славянското благотворително общество. Ив. Вазов, Съч. ХI, 154. Славейкову се дължи и редакцията на българския превод на Библията, издадена от Американското библейско общество. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 11. В Сиам той създава виетнамско взаимоспомагателно общество и редактира вестник "Човечност". Ал. Гетман, ВС, 248.
6. Само ед. Със съгл. или несъгл. опред. Присъствието на някого с цел за общуване на друго лице; компания1. Тя [г-жа Стал] търси често обществото на Гьоте, цени го високо, но той се пази пред нея от признания, за да не бъде злоупотребено с тях в широкия свят. М. Арнаудов, Г, 39. Анзол се обърна към брат си и тихо му каза няколко думи. — Тя каза, че вашето общество ѝ харесва и иска да станем близки приятели. ВН, 1959, бр. 2441, 4. Утре не ще ми бъде възможно да Ви дойда на гости, та остаям за в събота да си пия чая у вас, в милото Ви и скъпо общество. Ив. Вазов, ПЕМ, 24.
7. Остар. и диал. Компания1 (в 1 и 2 знач.); група, дружина. И тоя път Цабриков по най-естествен начин се прилепи до Невянка и когато обществото тръгна из дола, той намираше възможност да я занимава с приятна и жива беседа. Ив. Вазов, Съч. ХХV,
82. Други разговори се завързаха между бае Ивана и обществото на насядалите по улиците жени. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 43. Но още в третото писмо [на Бонка] се заредиха оплаквания: мястото диво, квартирата лоша, кръчмарска храната, че и никакво общество: само едни болни селяни с каруци — идват, стоят, отиват си. Г. Райчев, ЗК, 71. И не иде сама, ами и другарка си води. За общество, кай, я водела. Чудомир, Избр. пр, 204.● Обр. На стария дрян, кацваше една безпринципна кукувица,.. Срещу нея подскачаше една глупава сойка,.. Въпреки явното любовно предизвикателство на сойката, той не се намеси и не се запозна с това весело общество. Елин Пелин, Съч. II, 129.
◊ Гражданско общество. Полит. Съвкупността от лица, граждани с високо самосъзнание за своята роля в организиране политиката и развитието на държавата си или на човечеството. Създаването на гражданското общество у нас е дело на новото време. П. Делирадев, В, 5. След изминалите няколко години на демократично управление все още у нас не може да се говори за възникването на истинско гражданско общество. Отворено общество. Нов. Общество, при което всички отношения по своя характер са договорни, нито една от съществуващите между членовете му връзки не е окончателна, личната свобода е гарантирана и отношението на човека към нацията, семейството и колегите зависи от собственото му решение. Общество на народите (ОН). Остар. Полит. Международна организация, създадена след Първата световна война по инициатива на страните победителки (Англия, Франция и САЩ) за колективна сигурност и сътрудничество, съществувала формално до април 1946 г. и заменена след това от Организацията на обединените нации (ООН). Обществото на народите .. публикува редовно и добросъвестно своите кабинетни проучвания. Св. Минков, ДА, 28.