ОБЩНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀БЩНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Книж. Човек, който споделя, разделя нещо с някой друг. Както са наказуа скверний человек, който са е покусил да влезе в царския палат и да иска да бъде общник на трапезата му, тъй и Бог ще накаже онези человеци, които са с грехове .. неизповедани, непокаяни. М. Петров, ПВ (превод), 73.