ОБЩЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОБЩЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., непрех. Остар. С предл. с. Общувам. — Аз съм, мила Жабурано, / аз приятеля ти Щърка. / — О-о, приятел?!... Откога ли?.. / — А да знаеш, колко жали / булката ми — рече Щърка, — / гдето тъй от нас страните... / С нас другарски не общите... Чичо Стоян, ЧК, 38.