ОБЩЯ̀

ОБЩЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., непрех. Остар. С предл. с. Общувам. — Аз съм, мила Жабурано, / аз приятеля ти Щърка. / — О-о, приятел?!... Откога ли?.. / — А да знаеш, колко жали / булката ми — рече Щърка, — / гдето тъй от нас страните... / С нас другарски не общите... Чичо Стоян, ЧК, 38.

О̀БЩЯ

О̀БЩЯ СЕ, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. Диал. Обещая, врека се. Общили са да отидат на св. Гора. Н. Геров, РБЯд, 233. Не мога да ся общя да нося мляко по къщи. Н. Геров, РБЯд, 233.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

Списък на думите по буква