ОБЪЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀БЪЛ, ‑бла, ‑бло, мн. ‑бли, прил. 1. Който има извита форма, извити очертания като на кълбо, полукълбо или близки до тях, или който е заоблен отвсякъде или в основна своя част; валчест, кълбовиден, закръглен. [Вълко] приготви множество кухи лоени топчета, които оваля между дланите на ръцете си, да станат обли и гладки. Ем. Станев, ПЕГ, 42. На едно площадче се издигаше нова черква с обли кубета. Й. Вълчев, СКН, 336. Месецът беше слязъл съвсем ниско и току под него се тъмнееше облият силует на могилата. Й. Йовков, ЧКГ, 206. Момичетата бяха вече в камиона, сред тях се чернееше облата глава на възпитателя. Г. Мишев, ЕП, 152. Обли речни камъни. Объл връх. // За човешко тяло или негова част — който е обикн. леко пълен и затова по форма наподобява кълбо, полукълбо; закръглен, заоблен. Той беше снажен мъж, малко по-висок от среден ръст, с обли рамене, с широка шия на здрав и охолен човек. Г. Райчев, Избр. съч. II, 219. Обли колене. Объл корем.
2. Който е с форма на цилиндър или близка до нея. Нагоре започва букът и неговите обли и дебели стъбла, прошарени с черни лишеи и с мъх, напомнят мраморни колони. Ем. Станев, ПЕГ, 5. Сандъците с незнайните стоки бяха наредени като изсечени и уравнени канари. Изправените снопове обли и плоски железа закриваха цяла стена. О. Василев, ЖБ, 86. Най-забележителното на бомбето беше, че в долния край на копринената му кордела имаше навит объл ластик, обшит с копринени конци. П. Славински, МСК, 48. Понякога ръката ѝ пробягваше, беломраморна и нежна, с тънки обли пръстчета,.., по клапите, за да изтръгне от звънливи струни трептящи звукове. Ив. Вазов, Съч. ХII, 185. Покривът с обли керемиди, що зор, докато се намерят. А. Коен, СбСт, 259. Той дълго гледа подир момичето, което се затули зад храстите, като прикриваше голите си обли крака. Елин Пелин, Съч. II, 47. Обли прасци.
3. Който има форма на кръг, елипса или близки до тях; кръгъл, валчест. И сега, сякаш го гледам пред очите си дяда Славча — .. Един, тъй малко нисичък беше, малко трътлест. Лицето му пълно и обло. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 3. Изпод сивите му оредели коси прозираше облото му розово теме. И. Петров, ЛСГ, 67. После сдипли шала, тури го на облата възглавничка в ъгъла. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 29. В същия миг и офицерът обърна глава. Под стоманената каска две черни, обли очи се втренчиха в Кондарев. Ем. Станев, ИК I и II, 521. Там — от скованата в мраз висина — / мигом през тънкия облак / хвърля му поглед печална луна, / фосфорно бледа и обла. Хр. Смирненски, Съч. I, 31. Обла маса. Объл поднос.