ОБЪЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЪ̀ЛВАМ, ‑аш, несв., прех. Диал. Повръщам на много места, всичко наред. — Дай ми, Боже, ено вярно либе, / дето не пий вино, ни ракия, / .. / От виното къщата обълва. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 539. Обществото се възмущава от мерзостите, които чува из обълваните уста на някой пияница, но ги чете и слуша охотно, когато са типосани на книга. Ив. Вазов, Съч. IХ, 158.