ОБЪРКАНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОБЪ̀РКАНО. Нареч. от объркан. Князът започна объркано да се разхожда из стаята. Удряше с колене столовете, блъскаше се в леглото. В. Геновска, СГ, 392. Миг-два разговорите продължиха високо, объркано, като бръмчение на пчели. Й. Йовков, Ж 1945, 115. Забеляза го първа Ката и спря да работи, спряха и другите две жени. И трите го загледаха объркано, дори уплашено, като че вършеха непозволена работа. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 238. Младият човек дълго говори, несвързано и объркано, но със силно подчертано чувство. Ив. Мартинов, ДТСЗ, 270. Ако човек и говори, и пише .. объркано, то и ходът на мислите му не може да има пълна точност и яснота. Псих. Х кл, 1951, 126.